– Г-н Тодоров, коя е причината катастрофите да зачестяват лятно време? Отново бяхме свидетели на две тежки произшествия само преди ден. Миналата седмица пък пострадаха деца.

– Това е тенденция не само у нас. Наблюдава се във всички европейски страни. Статистиката го доказва. Причината е, че през лятото трафикът се увеличава няколко пъти. През България минават транзитно много туристи и гастарбайтери. Към всичко това трябва да прибавим, че това е отпускарският период и всички българи пътуват – на почивка, към родните места, пътищата са натоварени. Проблемът е, че някои основни правила, като това хората да бъдат с колани на задните седалки, не се спазват. Това би спасило и много деца.

Също така трябва да акцентираме на това, че няма изграден видеоконтрол в страната. Затова ние предлагаме нещо много лесно изпълнимо. В момента МВР разполага с 200 камери – мобилни и стационарни. За изминалите 5-6 години сме се оборудвали със 130 стационарни и със 70-80 мобилни камери. В същото време обаче има 300 камери, които са на АПИ. Те се използват единствено да броят трафика. Освен това в момента се изгражда ТОЛ системата, за която са предвидени около 400 камери. Така че имаме 700 камери, които могат да бъдат използвани за контрола на скоростта. Това ще има голям ефект, тъй като високата скорост е най-голямата причина за пътните инциденти. Няма да има нужда пътните полицаи да се крият по храстите, за да хванат нарушители.

– Предлагали ли сте това официално?

– Не сме писали официални писма, затова сега го споделям чрез вас. Друг много сериозен проблем, който е свързан с повишаване на катастрофите, е, че чуждите граждани, които преминават през нашата страна, нарушават брутално правилата и се чувстват безнаказани. Причината е, че процедурата по санкционирането е изключително тромава. Нужни са преводачи, за да се състави акт на родния му език, да се издаде наказателно постановление, да се подпише, това отнема време и накрая го пускат.

Другото, което ми прави впечатление, е, че на най-рисковите участъци изпреварват чужди шофьори и дори полицаите да ги видят, не могат да ги санкционират. Затова нека Пътна полиция така да организира системата си, че чуждите нарушители да не могат да напускат страната ни, докато не си платят глобите. Ако камера засече чужд регистрационен номер, след няколко месеца изпращат писмо до съответната държава, за да може тя да установи кой е собственикът и евентуално да го прикани да плати глобата. Всичко това отнема време и голям ресурс, а няма резултат.

– А какво сочи статистиката, с колко скачат ПТП-та през лятото?

– Юли и август наистина са с най-много загинали на пътя. Статистиката сочи, че жертвите на катастрофи са по 70-80 души месечно. Високата скорост и неправилното изпреварване са основните причини. Когато видиш, че в една държава няма контрол, е очаквано чужденците да нарушават правилата. Мога да ви давам пресен пример. Преди няколко дни пътувах до морето. Има един участък от 40 км в района на Стара Загора, където средната лента е в ужасно състояние. Там има ограничение от 90 км. Освен това другият парадокс е, че лявата скоростна лента е в добро състояние, но ако шофирате с 90 км, вече е проблем. Не разбирам защо не се направи разделение на платната и в едното да се позволи шофиране със 120 км/час. По този начин може да се компенсира.

– Бурни дебати предизвикаха идеите за промени в Закона за движение по пътищата. Особено тази за симулаторите, които школите ще могат да предоставят по желание. Доколко са полезни за обучението обаче?

– Не съм експерт точно в тази област, но според мои колеги е много различно усещането да си на симулатор и да шофираш в реални условия. В някои държави симулаторът може да се ползва, когато си имал 20 часа кормуване. Ако можеше да се научим да шофираме само със симулатор, нямаше да има нужда от курсове. Създава се погрешно усещане за сигурност, няма реална пътна обстановка. Затова смятам, че е правилно, че не ги въведоха задължително.

– Трябва ли да се увеличат наистина часовете за кормуване и по-специално на полигон?

– Задължително часовете по кормуване трябва да се увеличат. Но според мен трябва да има най-вече тренировки за паркиране. Полигоните няма как да се върнат, точно защото реално погледнато няма такива. Колкото до часовете по кормуване, те трябва да се увеличат едва когато има система, която контролира реално взетите часове. В момента знам, че се разработва такава. Иначе се обезсмисля тази мярка. В момента при задължителни 31 часа, кандидат-шофьорите вземат най-много 15. Но това са умения, които се придобиват за цял живот.

– Има ли вероятност някои автошколи да започнат да спекулират с цената?

– В момента средната цена на курса е около 700 лева. Замислете се, че ако искате качествено обучение, няма как да получиш такова на ниска цена. А и да шофираш не е задължително. Това е по желание.

– Преди няколко дни бе дискутирано, че младите шофьори са по-рискови и по-често предизвикват катастрофи. Защо?

– Най-рискови са, защото системата бълваше необучени млади шофьори – без полигон, без нощно кормуване, без шофиране на магистрала. Как да се обучат тези хора. По време на курса са шофирали предимно в големия град, с 15 км в най-голямото задръстване, не знаят какво е да шофираш със 120 км или да влезеш в завой със 70 км/ч. Всичко това е причина за катастрофи.

– Трябва ли да шофират с придружител в началото?

– Очаквам големи дискусии по този въпрос. Смятам, че трябва да имат придружител първите шест месеца.

– Кой обаче трябва да носи отговорност при инцидент?

– Този, който шофира, трябва да носи отговорност. В 18 държави в ЕС са приели, че след вземането на изпита не ставаш автоматично шофьор. И това е така. Можем да кажем, че придобиваш опит след 10 000 км кормуване. Има един преходен период, който е строго индивидуален. През този преходен период младият шофьор има специален статут. В някои страни, да речем, не им позволяват да шофират с повече от 110 км/час на магистрала, при разрешени 140 км. Във Франция пък им забраняват през първите две години кабриолети. Така че различните държави са намерили различни подходи при този специален статут. Въпросът е какво да изберем ние. Аз смятам, че за 6-8 месеца трябва да има придружител, да се обсъди какъв опит да има той. Така че ще има дебат по темата, убеден съм в това.

Яна Йорданова, „Монитор“

Споделете или харесайте в социалните мрежи:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *