Една красива и тъжна легенда пази крепостта „Цепина“, близо до родопското село Дорково. През август 1206 г. Алексий Слав – син на Тамара, сестра на цар Калоян, се сгодява в Кричим за дъщерята на латинския император Хенрих – Маргарет-Изабел, а през есента на същата година е сватбата в Константинопол.

Невръстната 13-годишна Маргарет-Изабел заминава с чичо си и една придворна дама за „Цепина“. Когато младата аристократка пристига в суровия каменен дом-крепост на своя съпруг навръх Родопите, на прага я посреща свекървата Тамара. Девойката поглежда непристъпните каменни зидове и промълвя на френски: „Боже мой, тук сигурно ще бъде моят гроб!“ Тамара, която не разбира и дума, решава, че това е благословия и отговаря: „Амин, дай боже!“

Девойката се чувства тъжна и нещастна, прекарва по-голямата част от времето си, разхождайки се из съседните гори. Харесва й близкият връх „Къркърия“, обича да се изкачва и на кулата на крепостта.

След няколко месеца Маргарет-Изабел се разболява и, ненавършила година от омъжването си, умира. Желанието й е да я погребат на съседния връх, та при изгрев слънце първите лъчи да озаряват най-напред нейния гроб.

Откриваме лесно „Цепина“, на няколко километра северозападно от родопското село Дорково. Шосето минава през Чепинската котловина, а крепостта се откроява на висок и скалист конусовиден връх на Баташката планина. Върхът е ограден от изток с Метошкото дере, на запад – Костин дол, на север – Къркърийското дере. Единствено достъпна крепостта е от юг, където в подножието е бил разположен същинският град.

Оставяме колата на паркинг и тръгваме нагоре по добре очертана пътека. С всяка крачка пред погледа се откриват уникални пейзажни гледки към красивите околности. Ходенето е 20-ина минути, колкото да се задъхаш, и пред теб се появяват руини на зидове, останки от тракийско селище, основи на църкви, базилика, жилища, некропол, няколко водохранилища. Указателни табели обясняват основните исторически данни, но тъй като тук няма мащабни възстановителни работи като например в крепостта Цари Мали град в Белчин, всичко е автентично, малко подивяло, но пък някак лесно е мислено да се пренесеш в далечните времена на Средновековието

Според историческите източници „Цепина“ е една от най-известните родопски крепости. Построена е между ХІ и ХІІІ век. Външните й стени обхващат площ от 25 дка, а в най-високата част е изграден замък. През Средновековието е завладяна от Византия, а по време на управлението на цар Калоян (1197-1207) отново е върната в пределите на българската държава. Тогава Калоян назначава племенника си Алексий Слав за управител в Родопите и „Цепина“ става седалище на владенията на деспота.

След убийството на царя и възкачването на Борил, Алексий Слав се обявява за независим и е признат от латинците за деспот, откъдето идва и наименованието на град Доспат. А планината е наречена на негово име – Славиеви гори.

По времето на Иван Асен II крепостта отново влиза в състава на българската държава. Последен неин владетел е Иван Александър. В 1256 г. по случай сключването на Регинския мирен договор Теодор II Ласкарис пише: “Отстъпена бе на моето царство великолепната, знаменита и прочута крепост „Цепина“.

През 1373 г. твърдината е завладяна от османските нашественици. Легенда разказва как „Цепина“ е превзета от турците през XIV в. – с предателство. Според преданието нападателите хващат малко дете и заплашват майка му, че ще го убият, ако не им каже как да преминат крепостните стени. Уплашената жена ги съветва да прекъснат водоснабдяването и да минат през тръбите.

Когато турците завладяват Родопите, крепостта е разрушена. Населението оказва яростна съпротива. Стоян Захариев описва по предания трагичната участ на родопчани по време на превземането на този край – стражът на Родопите се предал след 9-месечна обсада, след падането на крепостта Раковица при село Горно Белово.

Макар крепостта да е разрушена, по време на османското робство местността не се обезлюдява. Селището в подножието й продължава да съществува. Двете крепостни църкви са подновени, в тях вероятно е имало монаси.

Масовото помохамеданчване през 1666 г. в родопския край обаче слага край на живота тук

Разрушени са 218 църкви и 33 манастира от Костенец до Станимака. „И така по божия воля се разсипаха българите в „Цепина“ – с болка завършва поп Методи Драгинов своята записка. Тогава най-вероятно са разрушени двете църкви в крепостта, селището е изоставено, а животът запустява за дълго.

В наши дни, в края на седемдесетте, руски учен византолог проучва крепостта и в едната църква открива два уникални мраморни релефа на апостолите Петър и Павел. Ценната находка се съхранява в Ермитажа в Санкт Петербург.

Въпреки че отдавна няма селище в подножието на крепостта и тя е в руини, споменът за нея е като за Родопска твърдина. Запазва се името Цепина, което се налага на цялата област и се трансформира с годините в Чепино.

Потопили се в историята, отново вперваме поглед към околността, помнеща драматични събития. Днес тя е просто упойващо зелена, боровете са горди и смълчани, бели облаци кретат по синьото небе, а по пътеката се катерят други туристи, дошли на свой ред да се докоснат до историята, да се удивят на чудния пейзаж и да почувстват прекрасната българска природа.

Споделете или харесайте в социалните мрежи:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *