Дълго време Карлос Гон пренебрегваше философията joie de vivre (радост от живота) за сметка на фокусираното нарастване на продажбите. В крайна сметка дребният счетоводител успя да изведе Алианса до върха на автомобилния Олимп, но успоредно с това привлече в редиците на Renault Лорънс ван ден Акер. Последният върна радостта от живота отново на дневен ред в дизайна на марката, а доскорошният гуру на Renault-Nissan беше „сготвен” и търпи сериозни проблеми с японското законодателство.

Не знам какво ще е влиянието на този факт върху бъдещето на марката, но за него по-важни са продуктите. Именно Clio V е сред тези продукти, които винаги са водили пазарната атака на френската марка.

Няма да скрия, че останах разочарован, когато видях Clio V за пръв път на изложението в Женева тази пролет. Бях свикнал Акер да предлага поразителни дизайнерски решения, а при новото Clio просто са полирани някои линии, вкарани са характерните за марката решения, които модернизират визията, но не придават онова характерно новаторство, което бях свикнал да очаквам от главния дизайнер на Renault.

Наистина очаквах повече от дизайна, но домакините на тест драйва в Португалия наблегнаха на това, че няма непроменен панел по външността на модела. Много по-убедителни за мен обаче си остават фактите, които оправдават еволюционното, а не революционно развитие на визията. А те са: 15 млн. продажби до момента, любим автомобил на французите, лидер в сегмент „В” в Европа от 2013 г. насам, нарастващи продажби от 2012 до 2018 г.

Смятам, че тази тенденция спокойно може да се запази, тъй като новото Clio превъзхожда с много предшественика си. Най-голямата разлика прави интериорът. Тук хората на Ван ден Акер са пипали много мащабно и смело. Конфигурацията на цялото купе е ново.

Започвам от най-видимото, а това е 9,3-инчовият вертикален мултимедиен дисплей (има и 7-инчова хоризонтална версия), който е най-големият досега в модел на Renault. Вертикалният и леко извит екран, вдъхновен от този на Espace, визуално увеличава арматурното табло, придава на купето по-съвременен вид и подобрява видимостта на екрана.

Следва изцяло дигиталното приборно табло (с размер от 7 до 10 инча на TFT екрана), като двата 9,3- и 10-инчови екрана са най-големите в класа на Clio. Изцяло нови са арматурното табло, воланът и централната конзола, разположена по-високо за подобрена ергономичност. Работата с късия скоростен лост е изключително приятна, в което се убедих, когато карах версията със 100 к.с. на 1,0-литровия, 3-цилиндров двигател. Той е много еластичен и показа под 6 л/100 км разход, макар че с колегата му раздавахме доста газ по завоите около португалския град Сетубал.

За динамично шофиране от полза са и новите седалки, които осигуряват по-добра опора, благодарение на по-дългата основа на седалката и по-обгръщащата форма. Но може би това, което най-много ме впечатли, са материалите. Абсолютно всички видими части и тези, с които някоя част от тялото ти би могла да влезе в контакт, са меки и приятни на пипане. Възможностите за персонализация също са изключително важни за сегмента, както и обемът на багажника от 391 л, най-добър показател за класа.

Този параметър е възможен благодарение на новата платформа CMF-B, на която Clio прави дебют в гамата на Renault. Тя съдържа 85% нови части в сравнение с платформата на предходното поколение на модела. Любопитно е, че Clio V е с 14 мм по-къс и с 30 мм по-нисък спрямо предшественика си, което е подобрило аеродинамиката и общия изглед на модела в профил. Автомобилът е и с до 50 кг по-лек. Изключително впечатляващ е и фактът, че шумът в купето е с около 1,5 до 2 dB по-нисък при скорост от 0 до 130 км/ч.

Задвижването на модела е поверено на бензинови SCe мотори с 65 и 75 к.с., както и на споменатия вече от мен 1,0 TCe с турбо и 100 к.с. Дизелите са два: Blue dCi 85 и 115 к.с., но за мен акцентът си остава разработеният съвместно с Daimler двигател TCe 130. Той е познат от Captur, Megane и Kadjar, но тук е още по-ефективен и пъргав, тъй като теглото на тази версия е малко над 1200 кг. Моторът е с обем 1,3 литра, мощност 130 к.с. и 240 Нм, като работи съвместно със 7-степенната EDC трансмисия. Разходът му бе с около литър над версията със 100 к.с. и 5-степенна ръчна кутия, но и реакциите и динамиката са в полза на TCe 130.

Няма да пропусна и технологията E-TECH, която обединява новото поколение 1,6-литров бензинов двигател, придружен от два електрически мотора, иновативна скоростна кутия с множество режими и батерия с капацитет 1,2 kWh. Това е хибридната версия на Clio, но повече за нея няма да говоря, ще си оставя повод да тествам и хибридното Clio, когато дойде у нас.

Задължително трябва да маркирам още няколко детайла. Започвам с нивото на оборудване R.S. Line, което постепенно ще замести настоящото GT-Line. Моделът се предлага в 11 цвята, като нови са Vison Brown, Valencia Orange и Celadon Blue (на снимките). Multi-Sense също се предлага за пръв път в Clio, чрез който може да се изберат режими на задвижване Eco, Sport и My Sense, да се конфигурира интериорното осветление (има 8 цвята на амбиентното осветление) и конфигурацията на цифровия екран. Съвместимостта с Android Auto и Apple CarPlay е налице, както и аудио системата Bose.

Под името Easy Drive се обединяват всички системи за безопасност и подпомагане на водача. Не възнамерявам да навлизам в детайли, тъй като пресрелийзът е много „напоителен” по темата. Но трябва да маркирам факта, Clio предлага автономно управление от ниво 2, територия, запазена само за по-горните сегменти.

За това спомага 360-градусова камера и активна система за аварийно спиране със засичане на велосипедисти и пешеходци, като и двете са нововъведения в гамата на Renault. Акцентът е Система за поддържане на лентата на движение и автоматично спиране и потегляне при натоварено движение, уникална за сегмент „В”. Тя е представлява първа стъпка към автономните автомобили. И следваща в развитието на Clio.

Пламен Георгиев, Vesti.bg

Споделете или харесайте в социалните мрежи:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *