Honda Civic кара другите да изглеждат извън модата

 

Един от проблемите на име на 45 години е, че трябва да направиш нещо коренно различно, за да се отличиш. Причината е, че средната възраст на купувача на Civic е над 50 години, което предполага, че той помни всяка една промяна на Civic през годините.

А Honda Civic се появи на бял свят през далечната 1972 г. като автомобил от компактния спортен клас. Първата версия бе с 2 врати, но скоро последваха хечбек и седан. До 2000 г. Civic еволюира общо 7 пъти, но основната идея на пионера бе запазена – компактен фамилен автомобил с добър комфорт и управление. Осмото поколение обаче предложи нещо по-различно –скок в премиум сегмента.

За разлика от двата основни японски конкурента Toyota и Nissan, които лансираха американските си луксозни филиали Lexus и Infiniti на Стария континент, Honda отказа същата стъпка с Acura. Вместо това компанията предпочете да прекрои качеството на автомобилите с марка Honda и да ги направи конкуренти в премиум сегментите. За да бъде достоен съперник, новият Civic е получил всичките нови технологии, известни на инженерите от Honda. Единственото сходство с всичките 9 предходни поколения е името.

Сега, най-новото, 10-то поколение, затвърждава това препозициониране. Но както повечето неща при Honda, това има плюсове и минуси. Започвам с плюсовете, като един от най-големите несъмнено е дизайнът. Автомобилът е нараснал съществено спрямо предшественика си, като пропорциите му (по-голяма широчина и по-ниска височина) го правят да изглежда изключително спортно. Основната заслуга за това обаче имат острите ръбове, нестандартната форма на светлините, решетките в предната и задната брони (макар и да имат само визуална роля), а във версията Sport Plus – двойният централен ауспух, който буквално те кара на настръхваш. Но ще трябва да почакам тройката ауспуси на R Type, за да чуя истински режещ звук.

Започнах с пропорциите и ще продължа, за да изчерпам темата. А тя е много важна, тъй като увеличената дължина, широчина и с 30 мм междуосие са отворили един изключително просторен интериор. Спокойно мога да кажа, че той е най-големият в класа. Тук обаче имаме японска интерпретация на тема хечбек, тъй като Civic не предлага класическите хечбек форми, но се позиционира именно в този клас и се конкурира с Golf & Co. От друга страна трбява да запъва и липсатата на Аccord.

Общото нарастване на габаритите се е отразило изключително благодатно в интериора. Пътниците на втория ред се радват на 95 мм повече пространство в зоната на краката и 20 мм в зоната на раменете. Обемът на багажника от 478 л е водещ в класа, а панорамният покрив е гарант за допълнително „отваряне” на интериора.

И макар отзад да е супер просторно, аз предпочитам да седят пред волана. Причината е, че дизайнерите са се погрижили да се почувстваш като в спортен автомобил. Таблото и централната конзола те обгръщат, но по-важното е, че дизайнерското оформление е много изчистено. Преди това не бе така при Civic, но сега конзолата е олекотена откъм контролери и бутони.

В горната част на централната конзола е разположен 7-инчовият цветен дисплей на системата Honda Connect, която е съвместима с Apple CarPlay и Android Auto. CarPlay е съвместима с iOS 8.4, или следващи версии. Чрез Android Auto водачитемогат да ползват смартфоните си по един доста интуитивен начин на борда на Civic. Honda Connect може да бъде поръчана и с навигация Garmin.

Воланът е много удобен, а дигиталното приборно табло привлекателно и лесно за разчитане. Облегалките на предните седалки са по-големи, а стеснената А-колона подобрява видимостта напред, което е допълнителен щрих към облика на интериора. Проблем тук е доминиращата пластмаса, която не мога да отлича с приятно чувство при допир. Това сякаш си остава ахилесова пета на всички японски автомобили.

Слабост намирам в частта задвижване. Дизел ще се появи есента, а базовият 3-цилиндров 1,0-литров турбо двигател ме разочарова. Има завидните 130 к.с., но извън града това купе е прекалено тежко за него и липсва всякаква динамика. Вярно, с четирима човека на борда, но се отказах от изпреварването на ТИР, макар насрещният автомобил да бе на поне 300-400 метра. Единственият резултат от натискането на газта е в разхода на гориво. Плашещо висок над 11 л/100 км.

Повече няма да задълбава в тази посока, за да обърна внимание на далеч по-достойният 1,5-литров агрегат, който е по-добър от актуалния 1,8-литров VTEC. Тук вече на разположение имам 182 к.с. при 6000 об/мин (CVT). Максималният въртящ момент е 240 Нм в диапазона 1900 – 5000 об/мин (220 Нм с „ръчка”).

С него проблеми с изпреварването няма, а разходът е доста добър. При настъпване на газта, пълен автомобил и CVT трансмисия със 7 симулирани предавки, извънградско Civic показа около 9,5 л/100 км.

С този мотор Civic се държи страхотно на пътя. Но агрегатът е само една част от уравнението. Центърът на тежестта е снижен с 10 мм, а твърдостта на каросерията е увеличена с цели 65% спрямо предходното поколение. Предното окачване не е изненада – MacPherson, но задното е променено и вече е истински мултилинк с нова твърда подрама.

Стигам обаче до темата цена и нещата загрубяват. Тук трябва да направя едно уточнение. Този Civic се води хечбек единствено заради отварящата се задна врата, иначе като общи линии на каросерията и габарити не би следвало да е в Клас С, където са всички играчи от калибъра на Golf. Японците обаче са позиционирани модела си тук, който значително изпреварва другите играчи в класа по отношение на габарити, но ценово нещата стоят по следния начин. Civic Sport със 182 к.с. струва 54 490 лв. с ДДС. Аз си харесах Sport Plus (с двата ауспуха отзад), който отива на 59 590 в. с ДДС. Няма да коментирам много ли е това. Ще кажа само, че Golf GTI 2.0 TSI (230 к.с., 7DSG) „Performance“ е 57 225 лв. с ДДС. По-скъп в ценовата листа няма.

Защитата на Honda e, че Civic се предлага стандартно със системата за пасивна и активна безопасност Honda Sensing, ползваща информацията от камери, радари и сензори, за да алармира шофьора, или да коригира неговите грешка с помощта на различни асистенти за сигурност. Тя включва редица подсистеми като такава за предотвратяването на сблъсък, сигнализация за напускане на лентата без да е подаден мигач, сигнализация за напускане на пътя, интелигентен адаптивен круиз контрол и др. С аналогично оборудване Honda твърди, че цената на модела е аналогична с тази на конкурентите. Въпросът е: искаме ли всичко това, когато отидем да купуваме автомобил?

Вашият коментар