Skoda Octavia vRS: Двете страни на „монетата”

 

Това е фейслифтът на Octavia vRS. Разликите са видими, а спорните фарове на снимка не изглеждат никак зле на живо. Но аз въобще не възнамерявам да ви говоря за дизайн. Не го подценявам, напротив, но тук далеч по-важни са други неща. Едно от тях е определението „най-бързата Skoda до момента”. Сещам се първо за него, защото съм на австрийския тестови полигон Пакфурт, където имам възможността да раздавам газ на абсолютно всички версии на Octavia vRS.

И като казвам „абсолютно всички” не се опитвам да преувеличавам. На мое разположение имам версиите лифтбек и комби, бензинов и дизелов двигател, „ръчка“ и автоматик. За малко да забравя – има версия с предно, има и с 4х4. Може и да не ви е кипнала кръвта, но при споменаването на определението „по-евтин GTI” вероятно ще има някой, който ще се понапрегне. Защото, макар и да не спада към категорията на т. нар. горещи хечбеци, Octavia vRS разчита на същите двигатели, които задвижват Golf GTI и GTD. И предлага пренебрежимо по-бавно ускорение спрямо същите (6,5 сек за GTI спрямо 6,7 за RS).

Подобно многообразие предлагат малцина на пазара, като версии с дизелов двигател, автоматична трансмисия и 4х4 задвижване си позволяват по-скъпи и престижни модели. Това само демонстрира подхода на Skoda да предложи абсолютно всичко, което един клиент може да поиска.

Вярно, управлението не е толкова директно, но пък RS блести в друга светлина: може да ти осигури страхотни изживявания на пистата, но също така може да закара в пълен комфорт цялото домочадие до морето, съпроводено от безброй куфари и багаж, който дори няма да бъде разопакован през цялата лятна почивка.

Захващам се директно за работа: бензинова RS-ка с „ръчка” и се подреждам на пистата. Отпред върви пилотна кола, но ни дава достатъчно място и скорост, за да си направя кефа. А той продължава половин ден, защото ограничения на обиколки няма. Кеф. Още по-голям е той, защото времето е „шарено” и вали през половин час.

Трасето е доста технично, дълго е километър но както казах – нямам ограничения. Почвам по-бавно, за да „хвана” поведението на Octavia vRS. Трудно ми е, защото в началото вали доста. Но пък кефът е по-голям. Пиля двигателя до червената зона на оборотомера, сърцето ми се пълни, а третият колега на задната седалка се мята като риба на сухо. Пет обиколки по-късно слиза леко пребледнял, а аз сядам на навигаторското място. Точно тук човек придобива усещането за стабилност и сигурност на управлението. Имам пълно доверие на колега, който гази газта яко, но аз нито за момент не натискам въображаемия педал на спирачките.

Няма време и желание за почивка. Мократа писта ме кара да взема комбито с дизел, автоматик и 4х4 задвижване. Независимо от дължината, стабилността е по-висока, но пък автоматикът е по-муден, същото важи и за дизела. Не са направени за писта. По-голямата част от 100-те хиляди Octavia vRS от трето поколение, продадени до момента, са именно дизелови комбита, защото тяхното предназначение е да „газят” магистралата, но за пистата бензинът с ръчна кутия си остава незаменим. А пукането на спирачките е нещо, което само най-запалените фенове ще разберат. Предното може и да недозавива в най-дългия завой на пистата, но в останалите сектори се представя чудесно.

Почивката ми този ден се изразява в преминаване на останалите сектори от полигона, който е чудесен. Правя два старта с Launch Control, за да ми демонстрират организаторите това, което вече зная: Octavia RS е с 0,2 секунди по-бавна от аналогичните версии на Golf GTI и GTD.

След това преминавам на частта, където трябва да видя качествата на окачването и управлението. Предното окачване е McPharson с долни тръгълни носачи, докато отзад е четириточково многораменно. Цялото окачване е снижено с 15 мм, а задната следа увеличена с 30 мм, за да се гарантира още по-добра стабилност.

В стандартното оборудване влиза XDS+ електронна блокировка на диференциала, която е част от ESC системата. Неговата работа е да намали риска от недозавиване в бърз завой. Кормилното управление с променливи характеристики предлага прецизно управление, но не е толкова информативно като при най-добрите горещи хечбеци.

Всички версии на модела са оборудвани с Динамичен контрол на шасито (DCC). Електронно контролирани клапи регулират настройките на амортисьорите в зависимост от управлението на водача, който може да избира между режимите Comfort, Normal и Sport.

На супер хлъзгавите настилки, една част от които симулират лед, Octavia vRS се справя сравнително добре, а контролираният дрифт е нещо, с което се позабавлявах доста.

За избягване на водните препятствия си избирам комби с 4х4. И тук се усеща недозавиване, но условията са такива, че системите на автомобила просто трябва да извадят колата от критична ситуация, с което не се съмнявам, че ще се справя. Правя няколко минавания през упражнението, но целта ми е друга – искам да обърна внимание на другата силна черта на всяка Skoda, па било то и RS.

В ергономично оформения интериор няма нещо, което да не е на мястото, на което очакваш да бъде. Материалите са качествени, позицията на седене удобна. Воланът е с перфорирана кожа, срязан долен край, има кожа и червени шевове и по други детайли. Най-скъпата и голяма инфотейнмънт и навигационна система предлага изключително интуитивно меню, а сензорният екран реагира доста бързо при допир. Купето е натъпкано с всевъзможни Simply Clever решения, а багажникът е цели 590 литра (610 при комбито). Именно практичността е елементът, при който Skoda няма равна. RS е без конкуренция, когато става дума за вътрешно пространство. Интериорът просто е огромен, нещо, което не е типично за спортен автомобил, но е точно такъв. Затова още в началото казах, че Octavia vRS има две страни на монета: от една страна е ускорението му до 100 км/ч за 6,7 секунди (бензин с „ръчка”), от друга е възможността му да натовариш един тон боклуци, 5 човека и пак да имаш ускорение до 100 км/ч за под 8 секунди. Допълнено с отличен разход на дизеловата версия.

Днес обаче разходът не ме вълнува, макар дизеловата RS-ка да се хвали със средно 4,5 л/100 км. Такъв няма да може да постигне със сигурност, но вярвам, че без проблем ще покаже 7 л/100 км при натискане. Вярвам, защото един от тестовите автомобили, въртян на пистата с газ, показваше под 11 л/100 км. При бензиновата модификация този показател беше много по-висок, но кой гледа нещо такова на писта. Тук важното е, че мощността вече е с 10 к.с. по-висока (230), предавките на механичната трансмисия влизат много плавно, а т. нар. Performance Sound Generator допълнително увеличава тръпката от управлението на RS на писта. Това е едно чисто акустично устройство, което се намира под челното стъкло. То генерира звук, който се удря в стъклото, а при връщането си в купето се създава отличен спортен саунд. Особено приятно е усещането, когато свалиш предавка надолу и това е съпроводено с характерно виене.

Казахме в началото, че няма да задълбавам в дизайна. Не мога обаче да пропусна да отбележа червените Brembo дискове зад страхотните джанти, с които се предлага Octavia RS, както и двата супер цвята за модела – бледо сив и зеления „Хълк” цвят. Пълнят окото.

Octavia RS е голям, много комфортен автомобил, оборудван с мощни двигатели, способно шаси и огромен багажник. Изборът е голям. Това може да се каже за абсолютно всичко. И това е един от основните акценти в Octavia vRS: изборът. Ценово също има огромен избор, а най-скъпата версия е комбито с дизели 184 к.с., 6DSG и 4х4 задвижване, което ще ви излезе 53 980 лв. с ДДС. Това е най-скъпата модификация, но аз си държа на моето: механична скоростна кутия, лифтбек, 2,0 TSI. Ваш е за 47 470 лв.

Вашият коментар