Много мерки срещу катастрофите, а ефект – никакъв

 

Една събота сутрин в края на май демонстративно беше обявено как загриженият премиер събрал службите и им наредил веднага да намалят броя на катастрофите и жертвите от тях. Причината: „Не може да говорим за демография, в същото време всеки ден по две, три и повече жертви да се дават!“ (Сякаш ако не говорим за демография, жертвите не са проблем.)

Борисов заяви, че е готов да направи всичко, което е необходимо. Под всичко имал предвид „включително да се отпуснат средства за камери за повече контрол“.

Ако това е „всичкото“ – здраве му кажи!

Вътрешният и транспортният министър и шефовете на пътната полиция тогава получиха нареждане „още в понеделник“ да предложат мерки. И те се втурнаха да предлагат нови глоби, наказания, проверки, камери. Извоюваха си нови правомощия – например да могат да спират всяка кола, когато си поискат. Също и да могат да проверяват всички останали пътници дали нямат невръчени актове и електронни фишове или неплатени глоби. Беше прокарана и законодателна промяна, с която се премахнаха знаците за поставени камери и радари, и така катаджиите отново могат да се крият в храстите.

В парламента се надпреварваха да предлагат тежки глоби за какви ли не неща. Например на първо четене мина санкция от 1000 лв. и спиране от движение на автомобил, който кара в аварийната лента на магистрала. Не че и това не е опасно, не че не трябва глобите да са големи, но защо не е такава санкцията и за тези, които управляват луксозните си автомобили със 100 км над разрешеното, да речем?

Настана законодателно къдрене, сучене и упражняване, от което

още отсега е ясно, че нищо няма да излезе

За да не разберат това, на данъкоплатците им беше обяснено, че КАТ е подсилен с над 200 нови коли, които щели да дисциплинират водачите. Още не сме ги видели къде са… По-късно се оказа, че в тях не можело да се монтират камери за засичане на нарушения и висока скорост – пречел съставът на материала, от който е направено предното стъкло, както и въздушните възглавници, които можели да залепят полицаите за седалките с все камери.

Имаше идеи всички, които контролират движението на пътя по някакъв начин – ДАИ, Пътна полиция, шофьорски книжки, издаване на книжки, технически прегледи, контрол по безопасността – да се обединят под шапката на едно ведомство. Дето се вика – цялата корупция да е на едно място. Но имаше оправдание – премиерът искаше мерки. Та покрай тях – давай да се осигурят още правомощия на чиновниците му.

Абсурдно е, но след всички закани и мерки жертвите на пътя не намаляват. Може да се окаже, че са повече. От май до сега се нагледахме и на невиждани неща. Уж много строги мерки, уж повсеместни проверки, уж тотален контрол, а се стигна до

пик на пияни и дрогирани шофьори

Например надрусан водач на суперлуксозен мерцедес засече кола на жандармерията. Хванатите под въздействие на алкохол и дрога изобщо не намаляват, напротив – увеличават се. Явно не се трогват нито от мерките на Пътна полиция, нито от премиерските закани.

Управляващите винаги са разчитали на късата памет на хората, иначе щяха да се притеснят, че премиерът сипеше същите клетви и през 2015 г. Тогава беше дал 4-дневен срок на министрите си да измислят „проект с драстични мерки, които да доведат до спиране на убийствата на пътя“. Самият той препоръча незабавно задържане на автомобила на извършилия груби нарушения и механизъм за бързо налагане на наказание. Борисов предлагаше, който се качи пиян в колата и убие човек при катастрофа, това да се счита за предумишлено убийство. Обяви се и за това на всеки хванат без книжка да му се „конфискува колата, и то за една година“. Дори обвърза мерките срещу пътните нарушения с „цялостната съдебна реформа“. И стигна до философския извод, че „явно демокрацията не работи в сферата на движение по пътищата“. Нямаше кой да му каже, че

демокрацията работи, но корупцията й пречи.

В България се получава така, че колкото повече и колкото по-емоционални и сурови са заканите, толкова повече са жертвите на пътя. През последните 20 години е загубен един цял средностатистически български град. При това става дума за напълно възможни за предотвратяване трагедии.

Безобразният манталитет на шофьорите у нас е пряко следствие от корупцията и безнаказаността. Политиците имат огромен принос, защото, вместо да се погрижат за строгия контрол и пресичането на подкупите, само говорят и не допринасят с нищо. А всички знаем как в чужбина българските нахалници карат като овчици по всички правила. Но иначе демокрацията е виновна…

У нас в съда делата се точат с години, за да се стигне до условна присъда за причинена смърт, дори на няколко души. Пълна трагедия е налагането на глоби – 90 000 не могат да бъдат събрани, защото остаряло законодателство дава възможност на хората да избягват тези процедури.

Водач, който се е отървал няколко пъти от наказание, става супернагъл.

Корупцията не е само в КАТ, но и при шофьорските книжки, и при техническите прегледи, и при разрешителните за таксита, маршрутки или товарни камиони, и при делата за катастрофи, и при вещите лица, и при лекарите и медицинските сестри, които подменят кръвни проби за алкохол, и в съда. Тоест навсякъде. Как тогава на пътя няма да има агресия, безпардонност, високи скорости и много, много смърт?

Александър Александров

Вашият коментар