Кой ще заеме мястото на дизела в Европа?

 

Все повече европейските държави налагат сериозни ограничения на използването на дизелови двигатели от автомобилите и така явно се очертава скорощна раздяла с този тип гориво. Какво обаче ще се случи, когато тя стане факт и защо от любимото гориво на европейците дизелът се превърна в нещо крайно нежелано? Основната причина е „дизелгейт”, който показа на света, че автомобилните производители (поне в по-голямата си част) лъжат за нивата на вредните емисии, които двигателите на техните автомобили отделят.

Според информация на британската компания Emissioms Analytics (EA), която изследва реалните нива на отделяните вредни газове, са с 60% по-високи от тези, които компаниите съобщават. Подобни разкрития бяха подети от лекарите, които смело обявиха азотния оксид (NOx), отделят от дизеловите мотори, за една от най-големите заплахи за здравето на хората. Изведнъж се оказа, че именно той (съответно всички дизелови и някои бензинови мотори) е причината за нарастващия брой алергии, диабети, инфаркти, инсулти и ракови заболявания.

Големият проблем в случая е, че отказът от дизеловите двигатели е доста труден за изпълнение, тъй като броят им е мнго голям. В световен мащаб около 20% от произвежданите коли са с дизелови мотори, 75% са с бензинови и едва 5% се падат на хибриди и електромобили. Прогнозите на компанията Continental сочат, че през 2025 г. бензиновите автомобили ще намалеят до 51%, а дизеловите – до 12%.

На свой ред чистите електромобили ще скочат до 10% (сега технят дял е едва 1%). Като цяло обаче сметките показват, че след 8 години около 90% от колите ще използват под една или друга форма двигатели с вътрешно горене, така че за електрическа революция няма как да се говори. Кой ще спечели от намаляващото търсене на дизела? Малко парче от тортата ще откъснат автомобилите на пропан-бутан (LPG) и на метан (CNG), които сега са около 1%, но скоро ще скочат до 3%. Хибридите ще достигнат 12%, тоест колкото и дизелите, като по-голяма част от тях ще бъдат от така наречените „plug-in” (такива, които могат да се зареждат от електропреносната мрежа).

Така сметките показват следното – 51% бензинови коли, по 12% хибриди и дизели, 10% електромобили и 3% автомобили на газ и метан. Остават едни 12%, които ще трябва някои да заеме. Това ще бъде зараждащият се клас на достъпни като цена и много ефективни автомобили с 48-волтова микрохибридна система, които европейците вече предпочитат. Очакванията са техният дял да достигне дори 14%, което означава, че те ще отнемат и от клиентите от останалите класове.

Какво всъщност представява „mild hybrid”, както е известна тази система? Това е стартер-генератор, свързан с двигателя с вътрешно горене, и йонен акамулатор с капацитет 10 ампер-часа, поставен под пода на багажника. Всички компоненти работят под напрежение от 48 волта, като това позволява подгряване на катализатора и намаляване на вредните емисии на двигателя с вътрешно горене, когато той още е студен и не е достигнал работната си температура.

Всъщност „мекия хибрид” работи на принципа на системата „старт-стоп”, с която са оборудвани повечето нови автомобили. В случая обаче той се задейства не при пълно спиране на превозното средство, както е при системата „старт-стоп”, а при намаляване на скорост до 22 км/ч. Освен това технологията работи и когато машината се движи по инерция при скорости между 55 и 160 км/ч. В този случай двигателят може да се спира за цели 40 секунди. Бонус е помощта, която колата получава при ускорение.

Към системата може да бъде „закачена” и камера, която да дава информация на компютъра на автомобила. Така двигателят ще може да се стартира без участие на водача, когато светне зелена светлина на кръстовището или пък са се изключи, ако има опасност от сблъсък с превозното средство отпред при движение в задръстване.

Цялата операция ще се извършва незабелязано за шофьора и пътниците. Изгодите от използването на тази технологиа са огромни. Автомобил с дизелов двигател, отговарящ на стандарта Евро-6, и микрохибридна система изхвърля с около 60% по-малко азотен оксид (NOx), с 2% по-малко въглероден окис (CO2) и харчи с 21% по-малко от същия модел със стандартен дизелов мотор. Данните са от тестове в напълно реална ситуация.

Сметките показват и още нещо – микрохиридната система струва около 1000 евро, което не е чак толкова много. Така че тази технология е бъдещето и тя все по-успешно ще се налага в Европа. А моделите с нея няма да може да бъдат забранени, защото те са хибриди и използват всички привилегии за този тип коли.

Вашият коментар