Промените при „Гражданска отговорност“ изчистиха от регистрите „мъртвите коли“

 

Колко и какви автомобили се движат по българските пътища? Приема се за даденост, че автопаркът у нас е сред най-старите в Европа. Но новите правила за застраховката „Гражданска отговорност“ могат да променят картината. Много от старите коли не са в движение от дълго време. Служебното им отписване намали драстично броя на автомобилите в базите данни. Едновременно с това се отчита и по-висок обхват на задължителната полица. Това става, след като години наред България оставаше далеч под средното европейско ниво на обхват на тази застраховка.

От началото на миналата година с промяна в Кодекса за застраховане се въведе възможността за служебно отписване от регистрите на КАТ на моторните превозни средства без полица „Гражданска отговорност“. Предвидената в закона електронна връзка между регистрите на МВР и на застрахователния Гаранционен фонд, която да позволи онлайн справки и автоматична дерегистрация на нередовните возила, обаче остана само пожелание. Заради липсата на тази връзка служебното отписване се забави почти с година. Плановете тя да заработи от 1 юли 2016 г. се провалиха. Сега обещанията са това да стане до края на септември.

По тази причина обменът на информация между Гаранционния фонд и КАТ за автомобилите с невалидна полица става чрез периодично предаване на списъци. Така от началото до юли тази година е била прекратена регистрацията на близо 730 000 превозни средства, съобщи за в.“Сега“ Борислав Михайлов, председател на управителния съвет на Гаранционния фонд.

Близо 30 000 от тези автомобили са излезли „на светло“,

след като собствениците им са подновили изтеклата застраховка „Гражданска отговорност“. Тя е задължителна и покрива щетите от катастрофи, включително причинени на пътник, но години наред държавата все не намираше начин да обхване всички превозни средства, които са в движение.

Процесът на служебна дерегистрация силно се е ускорил през второто тримесечие. Така например в началото на април служебно заличени от регистъра на КАТ бяха около 300 000 коли, а само 4130 от собствениците бяха подновили застраховката си, за да си върнат правото на движение.

Преди да се пристъпи към заличаване, първо се изпраща уведомление до собственика на автомобила от Гаранционния фонд, обясни Борислав Михайлов. Изчаква се законовият срок от 14 дни той да реагира и ако не представи сключена застраховка, фондът предава номера на автомобила на КАТ. Оттам също изпращат уведомление на водача и отново се изчакват 14 дни за представяне на валидна полица. Ако и това не стане, следва прекратяване на регистрацията, което означава, че автомобилът няма право да се движи.

От Гаранционния фонд заявяват за в.“Сега“, че до юли са били изпратени уведомителни писма на над 750 000 собственици на автомобили с изтекла полица. По-голямата част от тези возила са без застраховка повече от година. Те не са в движение и собствениците им нямат намерение да ги карат повече или са ги продали зад граница.

Едва след средата на годината е започнала кореспонденцията с водачи с изтекла сравнително наскоро полица. Именно сред тях са тези 30 000 шофьори, които са подновили полиците си, и вероятно в нарушение не са спирали да управляват автомобилите си.

Ефектът от служебната дерегистрация е, че

КАТ вече е изчистил базата си данни от „мъртви“ регистрации

– стари моторни превозни средства, които едва ли отново ще бъдат пуснати в движение. Така под отчет в КАТ вече се водят около 3.5 млн. возила при 4.130 млн. в средата на миналата година.

В резултат от тази мярка рязко спада делът на необхванатите от задължителната „Гражданска отговорност“ возила у нас. Само до преди година те бяха около 20%, а по данни на Гаранционния фонд вече са едва 3-4%, с което се доближаваме до приемливите нива за ЕС.

С пускането на електронната връзка между фонда и КАТ и тези 3-4% може да се свият, тъй като КАТ ще може да проследява всяка преминаваща кола за задължителната застраховка с новите си камери и таблети. Както обясниха преди време от Пътна полиция, идеята е при заснемане на кола системата да изпраща данни до Гаранционния фонд, за да се провери дали тя е застрахована. Ако не е, ще се издава електронен фиш.

Глобите за управляване на автомобил без „Гражданска отговорност“ са 250 лв. за физическо лице и 2000 лв. – за фирма. При повторно нарушение наказанието е съответно 800 и 4000 лв. Санкции има и за водачите, които не са собственици на автомобила, но са засечени да се движат без задължителната застраховка. От Гаранционния фонд напомнят, че по закон застрахователят носи отговорност 15 дни след изтичане на срока, независимо че е изтекъл срокът на полицата. Освен това служебното отписване не означава, че се свалят регистрационните табели – просто автомобилът няма право да се движи. В същото време всеки собственик, чийто автомобил е изваден от регистрите на КАТ, може да възстанови регистрацията си веднага след като плати гражданската си отговорност.

Затягането на контрола действа стимулиращо за новите водачи, отчитат от Гаранционния фонд. „Вече всеки, който купува кола, гледа дали е със сключена „Гражданска отговорност“, посочва Борислав Михайлов. Проверката става в сайта на Гаранционния фонд, като се въведе един от следните показатели – държавен контролен номер, номер на рамата или на стикера или кодът за сигурност.

Щетите

Затягането на контрола по застраховката „Гражданска отговорност“ би трябвало да доведе до намаляване на претенциите към Гаранционния фонд за покриване на щети при пътнотранспортни произшествия, причинени от незастраховани и неидентифицирани моторни превозни средства. Този ефект все още не е проявен въпреки рязкото вдигане на дела на застрахованите автомобили през последните месеци. Причината е забавянето във времето на предявяването на такива претенции, обясняват от фонда.

През първото полугодие на 2017 г. от Гаранционния фонд са изплатени общо 1027 щети. Близо половината от тях са по инциденти в чужбина (493), другата половина (534) – у нас. Спрямо първото полугодие на миналата година броят на изплатените щети нараства с около 16%. Статистиката обаче посочва, че през последните години изплатените от фонда обезщетения за ПТП в чужбина значително превишават тези в страната. Така например през 2016 г. са одобрени 761 обезщетения за ПТП в България, на стойност 6 млн. лв. срещу 1016 обезщетения в чужбина, на стойност 17.6 млн. лв. Голяма част от задграничните инциденти са с автомобили в Румъния. В северната ни съседка бе станало мода да се купува автомобил в България, без да се сменя българската му регистрация, защото така се пестят доста големи такси при прехвърляне на автомобила.

Служебната дерегистрация на автомобилите без сключена „Гражданска отговорност“ решава и румънските случаи, коментира Борислав Михайлов.

Вашият коментар