Защо българите карат най-старите коли в Европа? Не е заради пари!

 

Над 50 000 души посетиха най-големия в историята Софийски автомобилен салон преди официалното му закриване на 22 октомври. Изложението счупи рекордите и като площи, и като представени модели – над 300. Изобщо това бе подходящ финал на една силна година за местния автомобилен пазар. За първите девет месеца на 2017 продажбите на нови автомобили в България се увеличиха с цели 18 на сто – изпреварващ ръст на фона на данните за Европейския съюз като цяло.

Най-забележителният факт от тазгодишния автосалон обаче е друг: за пръв път Асоциацията на автомобилните производители и вносители (ААП) постави директни искания към държавата за промени в политиката. Страната с най-стария автопарк в ЕС е сериозно застрашена да стане неофициалната автомобилна гробница на съюза, ако сегашната философия на властите да поощряват най-старите коли и да наказват собствениците на нови продължи. Дори съседна Румъния има радикално различна политика в тази област.

„Нашата позиция не се е променила“, коментира Александър Миланов, председател на ААП и изпълнителен директор на BMW Group България. „Асоциацията ни, която е създадена още през 1993, винаги е имала за цел създаване на оптимални условия за търговия и ремонт на автомобили, създаване на равни условия и еднакъв контрол за всички участници. С времето обаче се натрупват и резултатите от липсата на регулация в минали години, а и някои тенденции, диктувани от потребителското търсене. Ако погледнем днес автомобилния парк на България, той е изключително стар. Автомобилите над 15 години доминират. Автомобилите под 5 години са по-малко от 5%. Това е различно не само в сравнение с развитите страни на Западна Европа, но и в сравнение със съседите ни в Централна и Източна Европа“.

Миланов е категоричен, че това може да се промени само с комплексен подход. „Не е правилно да се фокусираме само върху една мярка и да разчитаме, че тя ще промени изцяло посоката на развитие. Същевременно ние сме наясно, че българският държавен бюджет е лимитиран и в него има много важни приоритети“.

Бюджетните ограничения и ниските доходи обаче не обясняват изцяло картината – особено ако имаме предвид опита на съседни страни като Румъния. „Ако днес трябва да сравним пазарите на нови автомобили в България и Румъния, нашият е около три и половина пъти по-малък. Но нивото на автомобили с електрическо или плъг-ин хибридно задвижване е 40 пъти по-ниско в България“, отбелязва Миланов.

Цяла върволица български правителства отхвърлят вземането на каквито и да било мерки, оправдавайки се със социални мотиви – че автомобилите трябва да са достъпни за всички. Но междувременно, поощрявайки с минимални данъци вноса на употребявани коли, държавата не се интересува ни най-малко точно колко замърсяват тези коли – а здравето в големите градове също е социален проблем, и то сериозен.

„Оказва се, че ние живеем в един изключително замърсен град“, отбелязва Храбрин Иванчев, изпълнителен директор на Kia Motors България и член на управата на ААП. „И това важи не само за София, а и за другите ни големи градове, замърсени най-вече с фини прахови частици, които се изхвърлят от двигателите на старите ни автомобили. България е страната с най-стария автомобилен парк в Европа, средната възраст е 18 години. Трябва да направим нещо, за да се промени това. Един от начините е да се насърчава електрическото и хибридното задвижване. Ние имаме идея, която предложихме на държавата, да се създаде фонд, с който да се стимулират продажбите на такива автомобили. Нека не говорим за страни като Франция или Германия, но такъв фонд съществува дори в Румъния – покупката на електромобил се субсидира с 10 000 евро, а отделно се изкупува старата кола за 1200 евро. Така реално се стимулира подмяната на парка, а не, както е в България в момента, собствениците на нови автомобили да се „наказват“ с три пъти по-висок данък от собствениците на стари“.

Фактът, че всички останали страни в Евросъюза налагат рестрикции върху най-замърсяващите стари коли, а България ги облага с трийсетина лева годишно, създава предпоставки за истинско наводнение от трошки в следващите години, купени навън на безценица.

„Обсъждали сме го с министъра на околната среда г-н Димов, той ни подкрепя в това отношение“, споделя Храбрин Иванчев. „Предложението на министерството е да се увеличи контролът при първа регистрация на нововнесените автомобили, така че да не могат да се внасят такива, които не отговорят на критериите. Но това не е достатъчно, защото ЕС е свободен пазар и ние не можем да забраним вноса на коли със сертификат Евро 3 и нагоре. Затова е нужно с данъчна политика да се направи така, че старите, замърсяващи автомобили – а те освен всичко не са и безопасни, заради което в България годишно по пътищата умират три пъти повече хора, отколкото в Европа – да бъдат неизгодни за употреба“.

В България от години липсва фокус при определянето на размера на автомобилния данък, подчертава Александър Миланов. „Практически у нас има дискриминация към новия автомобил. Това е необходимо да отпадне, няма съмнение в това. Трябва да се помисли как да се създадат условия за покупка на нови автомобили, но без съществено да пострадат хората, които в момента не биха могли да си го позволят. Ако погледнем пазара в момента, няма по-изгодна покупка от тази на нов автомобил в България. И заради удължените гаранции, и заради по-ниските им цени в сравнение с другите европейски страни, и заради благоприятните финансови и лизингови условия… Ако човек направи една сметка, ще види, че за бюджета, който отделя за поддръжка на стария си автомобил с всичките му рискове, всъщност би могъл да си позволи и нов автомобил – може би не в същия сегмент, но със съвсем различни качества.“

Споделете или харесайте в социалните мрежи:

ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ...

Leave a Comment