UK милионерът Ник Левентис: България е специално място – обичам Рила и изумителните гледки там

България е специално място – обичам Рила и изумителните гледки там, казва милионерът с мисия. Ник Левентис е британски автомобилен състезател и филантроп. Една от най-големите си победи на пистата записва през 2010 г, когато печели огромното предизвикателство, известно като „24-те часа на Льо Ман” в категория LMP2. Левентис и двамата му съотборници – Дани Уотс и Джони Кейн чупят пет рекорда по време на надпреварата. Успоредно със състезателната си кариера, Ник подкрепя млади таланти в автомобилните спортове на собствения си тим „Страка” по специална програма. Левентис е известен също с благотворителните си инициативи, които щедро подкрепя. При една такава през 2010 г. скача с парашут над Еверест в подкрепа на деца, жертва на размирици в района. На 16 юни пилотът-милионер-филантроп пристига в София със специална мисия – да подкрепи усилията на фондацията си у нас „Вълшебен свят” и Детска футболна академия-Комета в борбата с агресията на пътя и да насърчи децата да не бъдат такива, когато един ден седнат зад волана.

Ник, пристигате в България през юни с много специална кауза – да участвате в инициативата на вашата фондация тук „Вълшебен свят” срещу агресията на пътя. Разкажете ни повече.

Това е втората година, в която „Вълшебен свят” съществува. Стартирахме през 2017 г. и бяхме много щастливи от проектите, които осъществихме през първата година. Решихме да направим по-голяма крачка с проект като кампанията „С усмивка”, която насочихме към децата. Ние имаме съвсем различен подход в това в сравнение с други благотворителни организации. Чудесно е да се опиташ да промениш живота на младите хора в положителна насока.

Агресията на пътя в ежедневния трафик изглежда голям проблем в България, дори имаше някои криминални случаи напоследък. Как можете да убедите хората, че пътят не е мястото, на което да бъдат агресивни? И имате ли същия проблем във Великобритания?

Честно казано, агресията по пътищата е проблем във всяка държава. Но наистина трябва да призная, че ситуацията в България е доста зле в това отношение. Първата ни стъпка е да обучим и осведомим хората за опасностите и възможните последици от агресивното каране и поведение. Смятаме, че можем да покажем различен подход на пътя и да обясним на младите шофьори и на тези, които тепърва ще станат такива, че бързото каране е за пистата. Там всичко е обезопасено за разлика от ситуацията на пътя. Хората трябва да разберат, че карайки бързо по улиците, те не просто рискуват собствения си живот, а и този на останалите участници в движението. Много е тъжно, че ситуацията в България е достигнала такова самоунищожително ниво. Разбира се, че имаме подобен проблем и във Великобритания, но хората са по-образовани, а наказанията са по-строги. Също така имаме и специализирани програми за справяне с този проблем.

Защо избрахте България за благотворителните си инициативи и за тази включително?

Бях чувал за България от едни от най-близките си хора. След като посетих страната изградих силни връзки тук. Харесва ми енергията в България – мисля, че това е едно много специално място. Идеята да основа фондацията дойде след комбинацията от няколко лични причини. Основната беше възможността да помогнем на младото поколение да прави най-добрите избори в живота си, да подобри качеството си на живот и нещо много важно – начина си на мислене. Какво мислим и как действаме в днешния ден – това може да ни донесе щастлив и позитивен живот утре.

Къде обичате да ходите в България, когато я посещавате? Какво ви харесва и не ви харесва тук?

Имам много приятели тук, сред най- приближените ми служители и приятели има българи. Любимите ми места са в района на Рила. Много обичам да съм в този район, любимите ми места са Рилският манастир, харесвам много и Благоевград. Карахме мотори с приятели в Рила и бях изумен от красивите гледки, девствената природа и свежия въздух. Харесвам хората – тяхното чувство за хумор, вижданията им за живота. Не ми харесва негативизмът и мръсотията, които виждам на някои места в страната. И главно – не харесвам агресивното и безотговорно шофиране.

Как върви мотосезонът досега? След големия ви успех ппрез 2010 г, когато бяхте двукратен победител на Льо Ман, 2018-та изглежда обещаваща за представянето на тима ви…

Да, дотук нещата вървят добре. Вече се състезаваме с Mercedes AMG и първите два кръга в Австралия и Италия направихме силен старт на шампионата.

Най-бързата кола, най-новата кола или нещо друго те изстрелва на челните позиции в класирането?

Да бъдеш първи и да спечелиш надпреварата е комбинация от няколко неща – страхотен тим, страхотен състезател, добра стратегия и бърз и добре подготвен автомобил.

Какво друго е важно? Ако сте фен на нощния живот например, вероятно се е налагало да правите избор – пореден важен старт на сутринта или страхотно парти с приятели преди това. Какво трябва да пожертвате за успеха?

Както при всеки спорт или всяка кариера дори – винаги има жертви, които трябва да се направят. Тези компромиси, заедно с баланса между професионалния и личния живот, играят огромна роля за успеха на всеки професионален атлет. Всички обичаме доброто прекарване навън, но това не е приемливо през състезателния сезон, така че човек трябва да е наясно с приоритетите си. Времето със семейството, съчетано с добра диета, тренировки и достатъчно сън също са сред ключовите съставки на успеха.

Предчуствате ли победата? Например – бяхте ли уверен, че ще финиширате на първо място на Льо Ман през 2010-та?

Ако можеш да предвиждаш какво ще се случи – животът въобще няма да бъде интересен. Нямах никаква идея, че така ще стане. Всички се надявахме на добри резултати, а и автомобилът вече беше доказал възможностите си през първите няколко състезания. Но наистина не очаквахме, че ще спечелим най-изтощителното състезание на света. Смятах това за лудост. Спомням си, че бях много щастлив и в изключително добра физическа форма дори след всичките тези часове на пистата.

Можете ли да опишете предизвикателството Льо Ман с няколко думи?

Енергия. Концентрация. Сила.

Започвате кариерата си като професионален скиор, но един инцидент ви спира, когато сте на 23. Как го преживяхте?

Със силна психика. Трябваше да гледам напред, нямах друга опция.

Защо избрахте да станете професионален пилот?

Състезанието и конкурирането винаги са ми били страст. Обичам да се поставям в среда с високо напрежение, където аз съм единственият отговорен за изхода от ситуацията.

През 2010 година скочихте с парашут над Еверест в тандем с Том Нуна. В този момент това беше тандемният скок от най-голяма височина. Как се чувства човек там?

Планините са друга моя голяма страст. Да бъдеш едно с небето над най-високата планина на света – това е усещане, което не можеш да опишеш с думи.

Защо го направихте?

Причината да се реша на скока е да събера средства за фондовете за деца, които страдаха от конфликта на границата на Бирма (Мианмар – бел. ред.) и Тайланд. Можехме да направим много за децата в нужда и това направи този скок специален – успешен проект и незабравим момент за мен и всички, които участваха.

Смятате ли се за екстремен човек?

През целия си живот съм преследвал екстремното.

Възможно ли е човек да бъде пристрастен към адреналина?

Разбира се. Това е огромна движеща сила в кариерата ми.

Кога за последно се почувствахте късметлия?

Не вярвам в късмета, всеки сам си го кове. Късметът е нещо като неочаквано богатство или позитивна емоция, която ние сами си създаваме.

Най-добрият съвет, който са ви ви давали на пътя?

Никога не сядай зад волана, зареден с агресия или под въздействието на наркотици и алкохол.

За състезание?

В момента, в който спреш да се забавляваш е време да спреш.

За живота?

Ти сам си отговорен са собствената си съдба.

„Монитор“

ИНТЕРВЮ