Депутатът Нели Петрова: Застрахователите не бива да са мерило за човешкия живот

– Г-жо Петрова, необходимо ли е наистина да има широка дискусия, преди да бъдат приети промените в Кодекса по застраховането, които касаят „Гражданска отговорност“?

– Да, за мен е необходимо да има такава дискусия. Важно е да се чуят всички гледни точки, а не само тази на застрахователите. Самите ние като почернени родители сме страдали точно от това. Въпросът е комплексен, защото когато загубиш детето си и започнеш да търсиш възмездие, по много грозен начин се намесват и адвокатите. Неведнъж съм казвала, че някои юристи вземат изключително високи хонорари и печелят пари от близките на загиналите.

– Необходимо ли е тогава да има таван на обезщетенията? Предложението предизвика бурни реакции дори в обществото.

– По този въпрос искам да изразя личното си мнение и не искам да ангажирам никого с него. Минала съм по този път.

– Кои са пречките, питам ви от чисто човешка гледна точка, защото бяхте застигната от трагедия?

– Против съм да има таван на обезщетения на майки, бащи, братя и сестри. Когато голямата ми дъщеря загина, след трагедията малката започна да вдига кръвно и получи диабет заради стреса, който преживя. Моето здраве не искам да коментирам. Когато близките започнат да си търсят правата при застрахователя, минаваме през психиатри, психолози, за да докажем дали наистина страдаме за детето си. Това е унизително. Разпитваха ме дали мисля за самоубийство, за да преценят дали ще мога да се грижа за другото си дете. Съдът иска доказателства дали съм годна като майка и дори ако щете, като човек. Истината е, че с моите страдания и болки съществувам ден за ден. Затова съм против да има таван за майки, бащи, настойници. Но не мисля и че от едно такова решение трябва да се възползват роднини. Недопустимо е да речем братовчеди, които дори не са се срещали с моята дъщеря, да искат да съдят застрахователя, за да получат някакви пари след нейната смърт. Унизително е за нас като родители в момента да даваме цена на живота на децата си.

– Какво става, ако да речем имаме следния казус – младеж, който е загинал в катастрофа, е отгледан от баба си и дядо си, но в един момент се появят родителите и претендират за обезщетение?

– Има такива казуси наистина, но това се решава в съда, където са достатъчно строги в изискванията си и проверяват стриктно доколко сме били добри родители, има ли ли сме добри взаимоотношения с децата си. За мен като майка обаче това е доста унизително. Но съдът преценява дали ти наистина си такъв, за какъвто се представяш. Психолозите с часове те разпитват за неща, които ти бъркат в сърцето и душата само за да могат да излязат с обективна експертиза, която е годна пред съда. Защото колкото и грозно да звучи, има хора, които заминават да работят в чужбина и оставят децата си на грижите на баби и дядовци, но след нещастен случай се връщат, за да търсят някакви пари.

– Кой обаче може да предположи колко искове ще бъдат предявени след смъртта на някого?

– Затова казах, че според мен за родители, братя и сестри не бива да има ограничение за обезщетенията, но за всички по веригата до девето коляно, не съм съгласна да се намесват в такива дела. Само семейството си знае през какво минава след такава трагедия.

– Според вас обаче кой е редно да получи обезщетение в такива ситуации?

– Който се е грижил приживе за човека, загинал при катастрофа. А и не искам да прозвучи грозно, но понякога тези пари помагат на близките на загиналите да си стъпят на краката. Представете си, че една жена остава сама, защото губи съпруга си в катастрофа и той е бил с високите доходи в семейството, грижел се е за прехраната, след това на жената ще й е изключително трудно. И без това е застигната от тази трагедия.

– Но има и нещо друго, липсата на такъв таван не развързва ли ръцете на адвокатите да искат огромни обезщетения, не се знае и какви пари печелят самите застрахователи?

– Доколкото знам, според сегашния закон мога да осъдя застрахователя за сумата до 10 милиона лева. Но никой не присъжда такива пари. Само че в тази схема има една опасна игра и тя е на адвокатите. Те си играят с кървавите пари от трагедията на тези хора. На много места близките на загинали от катастрофи дори не знаят, че могат да стигнат до съд. Когато се случи трагедията с дъщеря ми Лора, веднага започнаха да звънят на малката ми дъщеря и да предлагат на семейството ни, че срещу 30-40% от обезщетението ще спечелят делото срещу застрахователите. За мен това е по-важният проблем, защото има недобросъвестни адвокати, които печелят пари от трагедията на хората.

– По колко години се бавят делата?

– При мен наказателното мина след пет години, а срещу застрахователите – след 2 години. Така че цялата съдебна сага ми коства 7 години. И без това съдбата ни е ударила веднъж със загубата на децата ни, след това и втори път, когато извършителят получи минимална или условна присъда. Така в един момент самите родители се чувстваме едва ли не като престъпници.

– Какво бихте посъветвали пострадали, когато търсят помощ от адвокати?

– Бих ги посъветвала да не разписват никакви документи. Има първо наказателно дело и когато излезе решението на ВКС, тогава да потърсят правата си, но чрез адвокат, който не иска проценти от полученото обезщетение. Лично аз имах късмет с добър адвокат, който не ми взе и стотинка и когато делото приключи, съдът присъжда определена сума на адвоката и застрахователите му я изплащат. Много адвокати обаче вземат пари и от близките на пострадалите и излизат с оправданието, че такава е практиката в другите европейски страни. Но там се действа по съвсем други закони.

– А смятате ли, че ако се приемат тези промени, това ще увеличи двойно обезщетенията, както бе изтъкнато? И може ли пък това да доведе до драстичен скок на гражданската отговорност, тъй като се смята, че застрахователите ще се опитат да компенсират тези загуби чрез нея?

– Доколкото разбрах, това са само прогнози. Следя и коментари на хора по форумите и знаете ли, в един момент имах чувството, че говорим за някакъв ценоразпис. Това е недопустимо. Сигурна съм, че някой е подвел г-жа Менда Стоянова, която внесе промените. Сигурна съм и че застрахователите се борят за някакви техни права, за да не фалират, но не се прави по такъв начин. Нека се запитат как се чувстват близките на пострадалите и на загинали при катастрофи. Ние сме почернени хора, които живеят от ден за ден, за да си отгледат другите деца. А нека попитат как се чувстват пък тези, които нямат други деца. В момента се бърка в една кървяща рана и застрахователите се намесиха много грубо в тази история. Не мисля, че те трябва да бъдат мерилото за човешкия живот. Има съд, вярно е, че и той не е мерило, но все пак съдиите следват закона и може чрез експертизи да се вземе решение.

– Всеки ден обаче научаваме за тежки катастрофи, преди камион помете пешеходец на пътя Русе-Бяла. Какви мерки трябва да се предприемат, че да спре това безумие по пътя?

– Мисля си, че системата „бонус-малус“, за която се говори от доста време, ще въведе някакъв ред като цяло. Знаете, че тогава нарушителите ще плащат по-висока „Гражданска отговорност“ и дори застрахователите ще печелят повече от това. И когато платиш да речем 600 лева, а другият до теб само 100 лева, вече няма да си позволиш да нарушаваш правилата. А що се отнася до българския шофьор, много пъти съм казвала, че той е недисциплиниран, но самите ние ги толерираме. Докато огънят не достигне до нашата къща, ние не се интересуваме какво се случва в съседната. Така че смятам, че системата „бонус-малус“ ще въведе някакъв ред.

Яна Йорданова

Споделете или харесайте в социалните мрежи:
ИНТЕРВЮ, ОБЩЕСТВО